Жираф КафеСпециална награда в категория „Разказ“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2024
„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“
Апостолът на Ангелите
Отец Апостолий наведе благия си поглед към малкото коте, разположило се на коляното му. Усмихна се при спомена за пристигането на този малък дар по такъв необичаен начин. Откриха го в една от празните делви дето доставиха в манастира с поръчката от Солун. Беше мокър, премръзнал и изпощял от глад и никой не вярваше, че ще оцелее. Отецът го прибра в своята килия и се грижеше денонощно за него и една сутрин чудото се случи. Усети грапавото езиче и широка усмивка се разля по лицето на стареца. Мъникът се опитваше да измие дългата му бяла брада, така както миеше своята козинка с упорито близане. Спомените го заляха ей така изведнъж като летен юнски дъжд.
Лето Господне 1967. Жар, пек и нито намек за дъжд. Майката отличничка в ТКЗС-то обгрижваше причислените ѝ крави, когато нещо я преряза ниско долу. От болката ѝ причерня и тя се хвана за стобора. „Рано е! Много е рано, Господи! – помисли си тя. – Едвам влязох в седмия месец!” В следващия миг сякаш някой я шибна с камшик през кръста и тя се стовари на земята. Отвори очи и видя тъжния поглед на Благунка, която наскоро се беше отелила , която сякаш ѝ казваше – „Разбирам те.”
Апостол се роди в началото на седмия месец в обора и беше спешно закаран в Смолян, където го настаниха в кувьоз. Болницата в Смолян разполагаше с всичко необходимо да поемат бързите пратки в родилното. Завеждащият отделение Никос Тумбулидис беше от гръцките емигранти и беше завършил с отличие Медицинския. Можеше да остане в София, в която болница си поиска, защото беше любимец на всички от колегите и преподавателите до декана. Освен с отличните си академични постижения се славеше с бохемския си начин на живот и слабостта си към нежния пол. Но той изненада всички с решението си доброволно да замине в провинцията. Колкото и да му беше хубаво в България, всяка неделя си тръгваше мрачен от гръцкия клуб. Никой не разбираше неговото решение, освен най-близкия му приятел – Ярослав.
Когато Нико реши да се включи към партизаните в Гърция беше твърдо убеден, че всичко ще приключи много бързо. Вярваше в комунистическите идеали с цялото си сърце и беше готов да пожертва живота си за тях. Остави родители и първо либе на село и хвана гората. Годините минаваха, но войната не спираше. Братоубийствената кланица взе своите жертви и от двете страни, но за победените нямаше повече място в Гърция. Стисна сърце на камък и се зае да помага да натоварят децата по камионите на Червения кръст…
Взе решението да следва Гинекология след като едно бебе от колоната емигранти почина в ръцете му. Оттогава предизвикваше Господ на дуел всеки път! Не че много вярваше в него, но ей така за всеки случай. Закле се пред себе си, че никога повече няма да допусне бебе да умре в ръцете му. Ето защо не изпускаше малкия Апостол от погледа си. Него ден изроди Величка и още десетина родилки, но мислите му бягаха към седмачето. Толкова му напомняше на онова дето почина в ръцете му. Вечерта преди да си тръгне реши да мине през родилното – да послуша как дишат малките телца. Придърпа един стол и тихо приседна до ковьоза. Едвам провря огромната си ръка и нежно докосна малкото юмруче. Заслуша се в неспокойното дишане и не усети кога е задрямал… Яви му се дядо му Апостолий. Викаше го да си дойде у дома…Стресна от лекото докосване на медицинската сестра и избърса набързо издайническите сълзи.
Величка не спеше. Чакаше го. Всички ѝ казваха, че детето ѝ е добре, но тя искаше да го чуе от доктора. Само на него имаше доверие, само той можеше да ѝ вдъхне кураж!
– Докторе! Как е той?
– Спи, майчице! Не се притеснявай! Малкия е добре! – той се почеса нервно по врата и добави – А, бе чакай да те питам нещо. Ти защо реши да го кръстиш Апостол? От толкова родилки днес, само твоя е с това име.
– Е как защо бре, докторе? Та той си дойде с името! Днес, 30ти Юни е деня на св Апостол – пратеника на Бога. Ти най-добре знаеш, какво означава това на гръцки. Реших да си го кръстя на светеца, че да бди над него. А виж как хубаво звучи – Апостол Ангелов! Пратеника на Ангелите!
– Докторе! – сниши гласа си тя – Искам като ни изпишат да го кръстя и ти да си му кръстник!
– Сакън, бре луда жена! Какви ги говориш? Искаш в беля да ни вкараш и двамата ли? А и знаеш, че аз никак не съм религиозен. Не вярвам аз в тия врели-некипели! Нали знаеш, че религията е опиума за народа!
– Да, да добре! Господ си знае работата! – настояваше тя. – И аз не вярвах, докторе! Ама сън сънувах като още не знаех даже, че съм бременна. Един мил благ старец в съня ми се яви. Имаше твоите очи, бяла вълниста коса и дълга бяла брада. На Дядо Мраз приличаше – засмя се тя – само дето беше целия в синьо облечен, с бели канти по ръкавит – и ми рече:
– Булка! Детето ще оцелее! Голям мъж ще стане, но трябва да го кръстиш! Да му върнеш жеста на Господ!
Изтръпна Нико целия. Свят му се зави, а дясната му ръка започна да трепери. Бръкна в портфейла си и извади малката, смачкана снимка и я показа на жената.
– Да, да! – развика се тя – Той е! Стареца от съня ми!
„ Как!?! Как по дяволите можеше да знае тая жена за дядо му Апостолий? Той беше свещеник и Нико помнеше, че едното му расо беше в тези цветове дето тя ги описваше. Като малък много обичаше да прекарва време с дядо си в църквата и да дъвче тайно от тамяна. Дали наистина имаше нещо по-велико, по-високо и по-мъдро, което да ръководи човеците? Дали наистина има такива неща като Бог, Душа, Ангели? Ето, той самия имаше всичко в живота – хубава къща, благородна професия, добри приятели, всичките благини на Земята, но нямаше покой. Защо се будеше облян в сълзи всяка сутрин? Дали беше само носталгията по изгубената му Патрида / Родина/ или нещо много по-дълбоко го терзаеше?
Една година по-късно една джипка потегли от Смолян право към гръцката граница. Всичко беше уредено. Нико беше уредил да направят кръщенето в малката църквичка в родното му село. При затворени врати, пред олтара пристъпиха – отчето, кръстника и майката с младенеца в ръце. Бащата се беше споминал няколко седмици преди да се роди Апостол. Малкият се въртеше в ръцете на кръстника си и се опитваше да хване кръста от ръцете на свещеника.
– Божи човек ще стане тоз момък! Така да знаете – благо се усмихна отеца.
И ето, че 23 години по-късно думите на свещеника се оказаха пророчески. Апостол закачи на вратата на манастира светските си дрехи заедно с името си и пристъпи прага на светите земи в Атон, с новото си расо и се превърна в отец Апостолий. Кръстникът му го прегърна с едната ръка, а с другата вдигната към небето рече засмяно:
– Добре де, този път ти печелиш! Този е твой!
***
За автора:
(на 53 г. от София)
Здравейте!
Моето име е Михаела Сидера-Скот, но засега съм публикувала само детските ми приказки под псевдонима – Миша-Лина Мелина.
За първи път усетих силата на думите, когато в първи клас трябваше да напишем съчинение за Мама. Не помня какво точно бях написала, но още помня, вълнението, което ме изпълни, когато вдигнах очи и видях не само насълзените очи на Мама, но и на всички останали родители изпълнили класната стая…И оттогава продължавам да обичам тази магия, която създават думите и докосват душите на хората.
Винаги съм обичала книгите, писането и да помагам на другите. И най-накрая успях да ги обединя тези трите в едно общо дело. Пиша приказки и се самоиздавам като част от печалбата дарявам на различни благотворителни организации. Всяка книжка си има различен илюстратор, защото вярвам, че има много талантливи хора в България и ми се иска да дам поле за изява, на колкото се може повече от тях.