„Де е Витлеем“ от Цонка Людмилова Христова

Специална награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2024

Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“

ДЕ Е ВИТЛЕЕМ 

Когато душата внезапно се ражда
камбаните на вселената бият
и всички-живи и мъртви
благославят прераждането на живота.
Сърцето е шепа малини,
от които може да си направиш вино,
да омаеш горчивината на раждането,
на душата да ушиеш пелена
или венчална рокля да поръбиш.
Цял живот търсим Витлеем-
във всяка звезда откриваме пророчица,
във всяка любов съзираме влъхва,
всеки град е родина на детството.
Ала неоновите светлини на Коледа
носят дар за невинните и прошка
за виновните- пречистване на съвестта.
Някога-кръстопът- днес –ветропоказател-
загубихме пътя към Витлеем,
защото душата е лик от реклама,
непотребна пластмасова кукла,
неволен жест пред мъртва икона.
Когато душите се раждаха
кръстът беше битие,
а времето – писмо във бутилка,
предназначено за идните,
като река, която се връща към извора,
за да намери истински пътища…
И до днес никой не го прочете.
Витлеем е обещание за безсмъртие,
в което никой не вярва,
защото смъртта преяжда и препива доволна,.
а после опакова душата като остатъци от вечеря
и  я захвърля в бездната – непотребен отпадък, 
с етикет на Витлеем и срок на годност,
отдавна изтекъл.

***

За автора:

(на 60 г. от Дряново)

Завършила е висше образование във ВТУ Св. Св. Кирил и Методий, спец. Българска филология. До 1988г. живее в София. От 1989 г. живее в гр.Дряново, обл. Габрово. Работила е като журналист ; като фондохранител, специалист „Информационно обслужване и технологии, и екскурзовод в Националния музей на образованието – Габрово; като учител по БЕЛ в Дряново. От учебната 2012/2013г. преподава български език и литература в Българския теоретичен лицей „В. Левски” в Кишинев, Молдова. Пише поезия и публицистика. Има издадени пет поетични книги: „Думи на кръстопът”, „Размишленията на една мравка, „Попитах мама…”, „Между вековете, /двуезична, на български и сръбски език/, „Прашинки“ /хайку/. Носител е на над двадесет национални награди за поезия. Превеждана е в Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Молдова. Член е на Съюза на българските писатели.