Жираф КафеСпециална награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2024
„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“
Из „Офисна оратория“
Най-после!
Нов офис!
След 20 години под наем!
Собствен!
В мегабаровска сграда!
Вярно, почти е на гарата,
но пък (поне така казват)
наблизо е театърът.
Франк Лойд Райт
и другите разни дизайнери
да си хапят лактите!
Диви селяни!
Тука всичко лъщи
и всичко – със сензори!
Не просто ново –
асептично и девствено
Сияят два нужника…
(Впрочем разкара съдружника –
спъваше му просперитета).
Сега вече е турбо-ракета.
Ще лети през вселени
от завист и възхищение:
Имоти на Влас
(много близо до Идола),
мерцедеси, красиви наследнички,
наемни работнички
млади и издокарани,
като от каталога на манекенките.
Все едно че не пишат фактури,
не смятат навла,
ами гледат фронтално и умно
онез вертикални стъкла,
дето светкат в зелено
загадъчни схеми
по филмите за извънземни.
А с гостите колко са щедри!
Първо с царствени жестове
ги развеждат
от сухото до терасата –
да им секне от лукса дъхът.
А после им скриват шапката
с широка скроеност:
кафенца,
бонбони,
безкраен асортимент от
безалкохолни…
И само някой най-зложелателен
ще види, че нещо са твърде широки усмивките,
и малко са като че гипсови,
че често не се смеят гръмко, а лаят,
че очите им са някак стъклени
и като че нямат търпение да му дойде краят
на това посещение…
Гостите тръгват.
Хлопва вратата.
– Аман от простаци!
– Идват и цапат!
Всички се втурват,
всичките предани харпии
и техният цар дори,
и съдомиялната…
Да мият,
да бършат,
да търкат…
Заради капка вода на пода
в малтитоловите им замъци
тез копи-пейст холивудски красавици
образуват внезапно мутри
на горгони Медузи,
на октоподи
с прахосмукачки вместо вендузи.
Издиша тук Мистър Пропър!
Издънва се!
Мистър Пропър е мърльо!
Да се изхвърли!
Подобно лавина
по склон от фалшиви отблясъци,
се разраства прашинка,
изпаднала някак си,
в крясъци, врясъци;
драскотинката
зейва до пропаст
от непрогледна истерия…
Горгоните искат Хоривуд!
И няма да живеят в мизерия!
А щом най-накрая почистят
почистват отново,
накрая финално изблизват
и сядат доволни
да ровят из нета
за нови парцалки,
за нови модели коли на Великата Марка…
О, да, разбира се, че не забравят:
клиентът винаги има право!
И денем и нощем, 24/7 го задоволяват,
365 / …
Какво друго да правят?
Закъде да бързат?
Освен да идат вкъщи – да позабършат.
***
За автора:
(на 59 г. от София)
Завършила съм Немска езикова гимназия в Бургас и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. По образование съм филолог. Учител по руски и немски език. Сътрудник към издателство „Миранда“. Автор съм на три книги с лирика, три с проза и две в областта на теорията на превода. Редактор съм на книгата „Владимир Висоцки. 70 нови превода” на Св. Ковачев.