Admin Giraffe CafeНаграда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2025
Предвечно
Погледнах в чашата –
а там Земята,
излята във предвечно състояние
ме викаше да я създам –
любовен плод на излияние.
Красиви две създания, по образ Мой
ме гледаха невинно, с обещание
за Мен да пазят своето очарование
и да красят, подобно на венец, вселената.
И чашата на повърхността,
бушуваща във вихър светлоносен,
кипеше и зовеше ме любовно.
Но ето капна в нея и сълза, съдбовна.
Съедини се с лъжесловото отровно,
изсъскано от двойността.
Съмнението откри вратата
към сърцевината
на земята,
отделена за Дървото на Живота.
И същество преправено, подмолно
пося греха, смъртта в човека.
„Ще бъде отделен от Теб, човекът –
Ще бъде в бунт, ще бъде в плен.
Освен,
ако не слее се със Теб и Ти оставиш се
да бъдеш принизен,
да се родиш като един от тях.
И вечните слова сред техните сърца
да сееш.
Сърдечният олтар да осветиш чрез Твойта същина
на Слово и Дърво Жизненоуханно.“
Чух Отческия глас във Мен.
И вгледах се във чашата, и да, видях
Оттенъка на кръста, на скръбта.
Пренесен в жертва на Агнец
пред трона на Отца кървях.
И Себе Си видях
снизходил във човешка същност.
Девица ражда Ме и Аз там вървя,
смирено и през тръни,
животодавайки зова
всяко сърце и душа
от Адам родени.
„Но така ще приведеш сътвореното от Теб
отново в пълна светлина,
Ще го възлюбиш, припознаеш,
Ще се венчаеш.
Ти вечен в тях и те във Тебе.
И ще останеш завинаги със тези,
които със сърцето си Те жаждат.“
И развълнуваха се седемте Ми Духа
Заплакаха и същностите Мои
Погледнах чашата предвечно.
Аз знаех отговора, но изрекох:
„Ти по голям Си и от Мене,
Възможно ли е, ако може,
да ме отмине тази чаша?“
„Човекът във сърцето ти роден е,
Дали да бъде или не,
Ти сам реши като приемеш или отхвърлиш
това битийно питие.“
Разклатих чашата и я изпих.
До дъното на моята душа.
Така в любов и жлъчка те родих.
Ден първи. Ден на любовта.
***
За автора:
Катя Петрова Иванова от (Велико Търново) / София с „Предвечно“
Автобиография:
Родена съм в старата столица на България, но вече от почти 30 години живея и работя
в настоящата.
Словото и неговото извайване винаги ме е вълнувало, а умението, да откриваш изцяло
нови светове и да пътуваш чрез въображението си, се изгради в мен още от дете,
когато моята баба ми четеше редовно приказки, а после сама посегнах към книгите.
Оттогава съм редовен пътешественик из световете на Словото, фантазията и
въображението.
За първи път се престраших да участвам в конкурса на кафе книжарница Жираф през
2023г. по темата „Като дете“. За моя голяма изненада и радост бях удостоена с второ
място за едноименния ми разказ. Това определено зареди с гориво моя творчески
двигател и ме задвижи да участвам и в следващите конкурси на Жирафа.
А всеки един от журито, със своя огромен творчески багаж и още по голямо смирение,
човечност и топлота, закваси тестото в мен на едно призвание, с което да се нагърбя.
Така се почувствах нещо като разказвач на истории. На тези, които оживяват вътре в
мен и се съединяват с мои лични преживявания, търсения и духовни отговори, когато
се докосна до радост, болка, победа, среща със сериозни предизвикателства.
Спохожда ме и поетичното слово. Така че и там узряват плодове, които от време на
време споделям засега с най близките ми.
Благодаря на всички замесени за възможността отново да участвам в този
неподправен, човечен и многообразен конкурс, който извежда на преден план
духовните ни търсения в Словото на Живота и ни докосва до отговорите Му в нашето
съвремие.
С уважение, Катя Иванова