„Присъда“ от Албена Илиева Димитрова

Специална награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2024

Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“

Присъда

Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.
Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… 
Прегърнали са с корени земята, да избягат неспособни 
от бомбите, снарядите… от нашето човешко безразличие. 

След взривовете неми са и птиците. Ранени от осколки, 
телцата им се сгърчват. И смъртта повежда битката с живота… 
Останаха ли праведни сред нас, че ни търпиш? Но още колко?!… 
Гневът Ти справедлив не приближава ли пределната си кота???… 

Задавя се пръстта от кръв – разсечено е тялото Христово! 
Команда, залп!… И братът покосява брат си „в името Господне“! 
Безумците забравиха словата Му: „Блажени миротворците…“ 
Планетата делят… Но тя е Твоя, а е тяхна преизподнята!

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“ – Матей 5.9.

***

За автора:

(на 65 г. от София) 

Албена Илиева Димитрова има издадени две книги с поезия:”Една Любов” през 2019 г. и “Само ти, Любов, ще останеш” през 2024. Носител е на Трета награда в конкурса за поезия “Любов във виното искри” – 2018 и в конкурса за съвременна християнска творба “Емпирей” – 2023.
Присъдена ѝ е Първа награда в конкурса за поезия “Биньо Иванов” – 2020, в конкурса за поезия “В полите на Витоша”- 2021 и в конкурса за поезия “Пенчо Славейков” – 2024.
Основна тема в нейното поетично творчество е любовта във всичките ѝ разновидности: към Бог, към Родината, към ближния, между мъжа и жената, между родителите и децата… Също така осезаемо присъства и темата за социалната справедливост, за войната и мира, за съдбата на човечеството и планетата…