Награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2025
“Разголена“
Душата е гьол.
Недей се укорява.
Душата ти – като гарван в синевата.
Недей се укорява.
Душата ти е чиста – небе се отразява.
Душата ти е чиста –
и пак в синхрон си с нея.
Душата е роса.
Носи със себе си аромата на надеждата и светлината.
Носи и най-тежките уроци, най-тежките капани.
Вкусила е от сърцевината на живота – горчив, сладък и суров.
През кал е минавала, затъвала е в нея.
Била е и на косъм да се удави.
Виждала е как Везувий изригва и не е можела да помогне на хората.
Виждала е потъването на Медуза и предателството на Юда.
Душата е жива.
Била е щастлива и тъжна.
Имала е надежди, разочарования,
знае какво е да викаш в празен храм
и да се чувстваш като незабелязана звезда.
Имала е мечти – балерина, пианист, певица.
Обича да играе народни танци и да помага в двора.
Душата израства.
Срещала е любов – интимна и приятелска.
Импулсивна е – емоцията завладява,
меланхолията се разлива в безкрайния космос.
Надявала се е, искала е нежност.
Получавала е и не е получавала.
Израствала е сама – но не винаги.
Нейните приятели са селските животни,
вятърните мелници, мравките и дунавските сомове.
Приятели без обувки, които говорят с очи и тишина.
Те не се изморяваха да я слушат. Приемаха я.
С тях тя се учеше да бъде силна.
За тях би дала всичко –
мълчанието си, времето, дъха си.
Тя би се разпукала като зърно,
ако това значи да нахрани.
Би била мост от плът и дъх,
ако това значи да пренесе.
Би се превърнала в светулка
сред безлунна нощ,
ако това значи да ги спаси от мрак.
Душата знае –
най-голямата любов е да се отдадеш.
***
За автора:
Никол Ивайлова Радева – на 18, от Русе
Специална награда за поезия
Завършила съм „Национално училище по изкуствата Проф. Веселин Стоянов“ в гр. Русе
със специалност скулптура. Винаги съм обичала да създавам неща-видими за окото,
можещи да бъдат усетени с всички сетива. Обичам да предавам и емоция на хората.
Изкуството да чувстваш е нещо уникално. Интересувам се от история на изкуството,
романтични, философски книги, и пътеписи. Винаги съм си задавала въпроси за всичко
около мен, което ми е дало много. Опитвам се да науча и другите хора да се замислят
по-често и да не потъват в емоциите си.
