Жираф КафеСпециална награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2024
„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ АУТСАЙДЕР
/по приказка/
Насъщният беше евтин,
не се налагаше да работиш за него.
Замеряхме се с филии хляб
по пионерските лагери и
в студентския стол.
Повсеместно безгрижие
за младите.
Малцина вярваха.
Доброто беше скастрено
до припадък.
Немощно,
тайно и
осъдително.
Лесно беше,
сякаш си ти,
получаваше се
възнаграждение за това –
да не бъдеш.
И с маршова стъпка
вървяхме напред,
в кръг.
А от центъра
размахваха камшик
да обикаляме манежа
в челни редици.
Някой падаше,
окървавен.
Немислимо изоставане
от строя.
С бодра песен
се прибирахме
в клетките,
скупчени един в друг,
без въз
дух и душа помежду ни,
навлечени с маската
на тялото,
От нямане какво да
правят някои се отдаваха
на безразборен секс,
изпросено и умилостивено
удоволствие –
властта
затваряше очите си
за него.
Използваше го като
привилегия и за себе си.
Фройд беше забранен, но по
фройдистки живеехме,
нелепи и примитивни.
Някой стискаше ли му да
бъде различен
от
природосъобразеното
тяло?
Отколе
духът измъчва
неколцина.
Верноподаничеството
награждаваше цветето,
поникнало красиво от
изплашеното
въображение, фалшът и
лъжата
потискаха дълбоко
умъртвената истина
в земята – свареното зрънце. Момчето,
мълчаливо,
стискаше в шепи саксията
с посятото в нея умъртвено
зрънце, дадено от господарите,
наричани „Другари“.
Поднесе я пред очите им
с изравнен чернозем.
Беше мълчаливо,
вярващо
в истината и доброто.
Какво да го правят?
Изхвърлиха го
встрани от релсите
на райския социализъм.
Момчето, аутсайдер,
седеше на речния бряг
и хвърляше камъчета във водата,
подскачащи морзови „жабки“,
изписващи SOS
от единия до другия бряг.
Един ден морзовите вълнички
се върнаха от отсрещния бряг –
„скоро“ – разчете момчето и се
усмихна
на небето.
***
За автора:
(на 69 г. от София)
Мария Митева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски” през 1980г. От 2008г. е дипломиран магистър по „Филмово и телевизионно изкуство” в НБУ. От 1981г. публикува свои разкази в периодичния печат. От 1986г. работи като журналистка на свободна практика. Издала е книгите с разкази „Снежният човек плаче” (1992), „Каквито изглеждахме”(1993) и „Понеже лудостта се поема на глътки, отбих живота от себе си”(1997); публицистичната „Всеки се бои от времето”(2008) и пиесите „Различно от вчера”(2012). Получила е четири литературни награди за отделни разкази. През 2014г. бе отличена с почетен диплом за журналистически професионализъм от в. „Застраховател-прес”. Нейни разкази са преведени на френски, английски и арабски.