Admin Giraffe CafeПочетна награда в категория „Есе“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023
Казват, че човек се учи да ходи на около година, малко по-късно – да говори и постепенно подобрява уменията си – двигателни и ментални. Оттам насетне следва съзряване и остаряване.
Истината е, че целият живот е низ от пораствания, подмладяване и „побеляване“ и невинаги нещата се случват в познатия ред. Играем на криеница с времето и изпитанията.
Доскоро бях старица. Уморена, грохнала, мислеща за болести, скептична за бъдещето. С погребани десетки мечти.
Бастунът се крие в немощното съзнание. Тежестта на разочарованието и бръчките на картата на дните. Светът познава много тридесетгодишни, дори двадесетгодишни старци. Недоволството е тяхната пенсия, а случващото се в живота на другите – единствената вкусна храна. Понякога е време да се родиш отново за новото си аз.
Щом видях за първи път едно дете, аз самата се превърнах в такова и всичко започна наново. По-чисто, по-красиво и смислено. Безусловна обич и щастие. Отново станах дете, когато видях своето собствено. Най-малките и чисти създания са най-близо до небесното царство и техният пламък трансформира червивото в мед. А докато приспиваш малкото съкровище в скута си, съзнанието ти е будно за света, за всеки негов аромат, всяка нова нотка, за дори неволното, леко движение, което досега не си улавял. Душата ми е новородена и е жадна да бъде захранена с още любов и моменти на близост.
В Библията е казано „докато не се промените и не станете като малки деца, няма да влезете в небесното царство“. С какво тези създания са толкова специални? Как така – ние, уравновесените, учените, опитните, имаме да учим от тях – невръстни и беззащитни? Може би истината е твърде проста.
Владеем много езици и сме придобили много навици, но сме забравили езика на чистотата, безрезервната обич, добротата. Не артикулираме най-доброто от себе си. Способни сме да извършваме сложни движения, да регулираме мозък и тяло перфектно. Но понякога ни е трудно или не се сещаме да успокоим страдащ, да подадем ръка.
Разполагаме с всякакви инструменти и джаджи за почистване на дома, но забравяме да хигиенизираме мислите си. Заблатени сърца и дълги дни, изпълнени с битовизми. Често ни се случва именно това. Децата са нещо коренно различно – живец, пламък, магия, доброта и ненакърнена чистота. Те са извор на живота и вселена за нови емоции и открития. Не те, а ние имаме да учим от тях. Задачата на всяко възрастно същество е да си спомни смисъла, изконните жизнени цели и да се вдъхнови за живота си от най-невръстните души.
Да проходим отново към красивите желания и доброто.
Прощъпулник към мечтите. Коя ли ще успеем да сграбчим?
Бащата на моето дете е доста сдържан, рядко се шегува или започва малки разговори с непознати. Определяла съм го като твърде сериозен, работохолик. Очевидно не съм го познавала достатъчно добре. Истински го съзрях сега, когато си играе с бебето си.
Вдига го на конче и пеят песни.
После целува миниатюрно краче и гъделичка меката кожа там, където знае, че ще предизвика най-много смях.
Прави странни физиономии, на които мислех, че не е способен.
Индиански танци и диви игри, общуват на свой собствен език. Мъж, пълен с енергия, въпреки че почти не е спал и тази нощ. Той отново стана дете и аз за първи пък го видях такъв, какъвто може би трябва да бъде. И този вариант, изпълнен с пламък, любов и грижа, този негов образ е прекрасен.
Малчуганите ни учат да отсяваме злободневното от изключителното, да правим компромиси и да поставяме сакралното на първо място. Грижата към тях отключва нови хоризонти в представите ни. Контактът ни с децата е най-мощният антидот на механизираното, технологично съществуване. Противоотрова на роботизирането.
Най-малките ни учат да проходим отново, за да се затичаме към себе си!
Децата не просто държат ключа към небесното царство.
Те ни водят към пътя, ярко сияещ и пълен с красота.
От нас се иска просто да ги последваме с доверие.
***
За автора:
Светослава Валентинова Хараламбова
София Завършила бакалавърска степен по българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Магистър в специалност „Литература, кино и визуална култура“.
От малка обожавам да пиша и съм участвала в много конкурси, има блог, в който са публикувани някои нейни творби – www.pisha.bg.