Жираф КафеСпециална награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2024
„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“
Неделя.
Долу по пътя хвърчат пламъци трафик бучи –
задръстено-пусти улици, минувачи трошат
стъкла и бетон ‒
с черните костюми афишират:
„pas le temps“.
Електрически хапчета смазват краката машини, часовников унисон:
т у п ‒ т а п – т у п ‒ т а п високи и смели:
стрелят нагоре
само нагоре!
А горе в блока, електрическо болен дал е на късо – стени от пепел пропаднал таван,
под отломките тяло (каква отживелица!) в лилавите ръце хартия,
на която пише нещо,
но не може да се разчете.
Пушек пръска през прозореца ‒ смучат го
гладните и ненаситните; къпят се в звука
на безмълвните камбани: картина стоманена от сива боя,
Б о г н а с к о р о у м р я стърчи Вавилонската кула.
Чукове гърмят,
а Небето се тресе туп ‒ тап – туп – тап скоро ще пропадне… Dieu les épargne!
***
За автора:
(на 21 г. от Шумен)
Аз съм студент във Великотърновския университет, родом от Шумен. Следвам специалност Маркетинг вече втора година. Още от малък обичам да експериментирам с рисуване и писане, следвах Графичен Дизайн за кратко, но реших да оставя дизайна като хоби. От няколко години пиша поезия, в която извършвам себевглеждане, като отговарям на метафизични, както и индивидуалистични въпроси.