Жираф КафеСпециална награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2024
„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“
Писмо от мравкоподобна
Господи, кажи ми защо хвърляш до слепците
бисери. Светлина ли да си купят с тях?
И си тъй щедър към прасетата, та все
най- зрелите ябълки в кочината им падат…
Ти, който караш магарешки бодил да цъфти
и лястовици да вият гнездо след гнездо,
защо даряваш бебешки очи да милват палача,
а отнемаш свободата в песента на отчаяния?
Сеира ли ни гледаш на нас, мравкоподобните,
дето си наумихме, че сме Ти равни и като
стършели налитаме за още и още съкровища?
Затова ли сложи по едно криво огледало
на всичките ни пътеки, та дните ни да минат през тях
и в сиамски близнаци да се превърнат?
Ти ли пусна леден смерч да се развилнее гилотинно?
След него верният приятел става смъртен враг,
а влюбеният не е никак влюбен. Гледай!
Звезди пробождат облаци, облаците ровят пръст…
И прошката Ти розовее в далнината, а ние
къщички строим за истините си, къщички от захар.
Трошливи са, трошат се от дъха Ти.
Сигурно сега ни гледаш колко сме се объркали,
как на жените им се е прищяло планини да местят,
а на мъжете им приличат женски имена…
Чудиш се как да ни помогнеш? Някои твърдят,
че с орехови ръце ги прегръщаш, други, че нощем
им говориш с кучешки, с вълчи и с лисичи даже глас,
трети те видели в конче, родено със звезда на челото,
четвърти лицемерно се кълнат в децата си, после в Теб.
Поживи, моля те, онези, петите, напоили пустините
и алхимически облагородили камъка! Те ще дадат кост
на глухарчето и в една линия ще подредят планетите.
Целуни им ръцете, да приспят с тях вулканите миг преди
да изригнат и да свърши светът, който познавам!
Дай им сила! Най-накрая, на седмия ден се измий от
животворната глина и седни до слънцето!
Нищо че то, златокосото, като Теб никога не почива.
Лятото ще пребори зимата и наесен
най-лудият сред лудите ще удари камбана –
да чуеш, че люляците са цъфнали втори път, в Твоя чест.
Вземи си тогаз бисерите от слепците! Те не вярват в светлината.
И те моля, моля прости ни!
Ние, мравкоподобните се сънуваме богоравни.
***
За автора:
(на 47 г. от Провадия)
Ивелина Радионова е родена през 1977 г. в гр. Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. В момента работи като гл. счетоводител в частна фирма. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „ Вълшебство за Коледа“, „ България навеки“, „ Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборници с разкази „ Йова разказва“, „ Писано с огън“ и „ До Боянския майстор“.