Жираф КафеСпециална награда в категория „Разказ“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2024
„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“
Половинка пица и Достоевски
Здравей, скъпи!
Снощи вечерях половин пица.
Не бях сама. Интересна вечер беше…
Преди няколко дни в нашето градче в Италия пристигна известен български писател да представи своя книга. Ходих на премиерата, запознахме се и си разменихме координатите – все пак сме сънародници…
Не купих неговите книги и може би по тази причина той ми се обади да ме покани на вечеря и да ми представи творчеството си.
Приех с не много голяма охота. Обади ми се още два пъти, за да потвърдя.
При последния разговор ми каза да отида „ гладничка”, защото ще ме заведе в много хубав ресторант.
Това като го чух ми прилоша, но вече се бях вързала на хорото.
Все пак се облякох официално, отивах на вечеря с известен писател и смятах да изглеждам елегантно и да се държа достойно.
Тази вечер реших да бъда с черната блуза с дантелата, сложих си копринения шал и комплекта с перлената огърлица и обеците.
Той настоя да го взема от хотела. Закъсня 15 минути и ме помоли да го извиня, защото непрекъснато твори!
Разбира се, че го извиних!
Минахме покрай момичето от рецепцията да ѝ каже, че тази вечер ще излиза с мен и да не го чака. Предполагам тя седи цяла вечер и го чака.
Както и да е.
Заведе ме в заведение тип едновременно pizzaria и gelatteria. Това няма значение.
Сервитьорката, много мило момиче, ни донесе менюто.
Писателят грабна менюто от ръцете ми и каза, че той ще поръча. Предостави ми възможност само да си избера безалкохолно от листа с напитките.
Беше поръчал пица – „Маргарита“, която си разделихме точно наполовина.
После ми обясни, че има страшно много пари и може да купи цялото заведение.
Казах му, че му вярвам. Също ми натърти, че ние българките сме „беднички” и гледаме някой богат мъж да ни почерпи нещо.
Отвърнах му, че не съм богата, но в ресторанта и в живота си поръчвам това, което е според възможностите ми и си го плащам.
Попита ме, като обикновен и никому неизвестен клиничен психолог и логопед в България, колко пари изкарвам на месец.
Обясних му, че моите родители са ме учили да не говоря за пари и да не обсъждам нито своите доходи, нито чуждите.
Извиних се и отидох до тоалетната.
Когато се върнах, той се беше присламчил на сепарето до нас при млада двойка. Обясняваше им разпалено нещата от живота, защото е писател и има жизнен опит. Беше взел менюто и им казваше какво да си поръчат.
Те като ме видяха, че се връщам ме погледнаха с облекчение, че събеседникът им ще се завърне на нашата маса.
Тогава той ми представи книгите си – две стихосбирки и една с разкази и есета.
Започна на висок глас и много оживено да рецитира своите стихове.
Вече всички в заведението ни гледаха.
След малко извади тефтерче от чантата си и ме накара да си записвам негови мисли и сентенции.
Това с какъв акъл го направих не мога да ти кажа.
Обясни ми, че пише като Достоевски и, че ще стане много известен.
Аз му отговорих, че не познавам творчеството на Достоевски в дълбочина и не мога да направя паралелите.
Сподели ми, че гениалните личности като него не могат да бъдат оценени в своето време.
Отвърнах му, че работата ми на психолог изисква да мога да оценявам гениалността и че той не ми прилича на гений.
Той продължи да рецитира.
Хората си шушукаха, подсмихваха се, момчето и момичето до нас едвам се сдържаха да не избухнат в бурен смях и ми се усмихваха заговорнически.
Някои посетители на заведението ме гледаха със съжаление.
Исках да им кажа да не се притесняват и че ситуацията ще има своя обрат.
Тогава взех думата.
Не помня точно какво говорих, защото ти знаеш, че когато някой прекали ми се изсипва такъв водопад от думи, че обикновено след това настъпва пълно мълчание.
Но знам, че му изнесох реч първо за кавалерството.
После за аристократизма, не като поведение, а като елегантна тъкан на личността. Споделих му мнението си за гениалността.
И за изкуството – не като проява на егото, а като опит за изява на онзи вечния Творец във всеки един от нас.
Говорих му за величието на човешкия дух и за мъдростта като знание отвъд очите. Накрая му подчертах, че в живота има една много наклонена плоскост и тя се нарича тщеславие.
Завърших с думите на Христос : „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си“.
Той почти се разплака.
Извика сервитьорката.
Предложих да си платя половината пица. Казах му, че мога да платя и цялата, не е проблем.
Все пак не ми разреши.
На излизане от ресторанта спомена, че може би е неуместно да ме кани в хотела.
Отвърнах му, че е напълно неуместно.
Една твърде неуместна история, мили мой.
Друг път ще ти разкажа за онзи писател, когото нямам честта да познавам и се свърза специално с мен да ме предупреди да спра да пиша, защото е смешно и не мога.
Между другото прав е! Трябва да престана…
Имам и още една история за писател – много е добра, но мисля, че тази вечер ще ти дойде в повече.
А за тези жени писателки, които държат страшно вулгарен стил в интернет, изобщо не ми се говори…
Тези хора дават ли си сметка, че задават облика на съвременния български език!
И не само!
Те влизат в състава на кръвната картина на нашето време…
Кръвна картина, на която още не мога да намеря референтните стойности.
Разбира се, има много днешни творци, на които се възхищавам, покланям дори!
Ааа, не ти казах, че оня ден един пък ми писа, че стилът ми е като от вчерашен вестник.
Не ме интересува.
Вестници не чета!
И какво се занимават с мен?
Аз не съм от този бранш!
Ти знаеш, caro mio, че просто си пиша! Каквото ми скимне!
И просто си правя, каквото си искам!
Но ти ме обичаш такава!
Нали?
P.S. Между другото, провери си контактите, може да е там въпросният писател.
Знам, че обичаш да общуваш с известни хора на изкуството.
А ти как си, мили?
Съжалявам, че този път писмото ми завършва малко тъжно!
Лека нощ и хубави сънища, amore!
Тази вечер сигурно ще сънуваш половинка пица и Достоевски!
***
За автора:
(На 47 г. от София)
По професия съм клиничен психолог, невропсихолог и логопед с над 20 годишен опит. Започнах да пиша след 40 годишна възраст кратки разкази и стихове. Имам спечелени три литературни награди за мое огромно учудване и радост. Учителката ми по литература се кълнеше, че ще стана писател и много я разочаровах като избрах медицинските науки. Наградите посвещавам на нея и на майка ми, която често ми казваше да пиша романчета и да ги продавам, а аз се заливах от смях. А сега животът ми подхвърля безкрайно интересни истории. А аз смятам, че трябва да бъдат разказани.
Защото са Път.
От нас към другите.
От нас към нас.
От нас към Бог.