Награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2025
Смях и време
Всеки ден ме ръгват имена –
от нищото във мене избуяват
и няма по-достойна тишина
от тази, на която се предават.
И ти си тихо име сред това
бунище от прахосани години –
едничко златно късче из калта
на тези бездиханни, плътни зими.
Дано си спомняш пръските слана́,
направили тревата белокоса;
мъглата ги обгръщаше с воал
от изгрев изморен, но медоносен,
а ти разказваше ми за смъртта
на твоето любимо малко зайче,
а после правихме дантели от стебла
на жилаво и пухкаво глухарче
и карахме ръждиви колела,
миришещи на грес, но бяха бързи.
Излъгах, че ухапа ме змия,
но ти чистосърдечно ми се върза.
Това е най-голямата лъжа,
която съм изричала пред тебе.
Пчелите колко сладичко жужат
и колко сладки спомени за време,
което е така далече днес,
което е тъй хлъзгаво и хладно,
че всяко спомняне е като срез
в плътта на най-дълбокото „отдавна“.
Днес стърже по лицето ми корем
от люспест змийски вятър и ме хапе.
Къде ли съм, къде ли съм, къде?
Къде е най-добрият ми приятел?
Събуждам се изгубена, сама,
сърцето ми е с огън натежало.
Отнема ми момент да разбера,
че само съм сънувала смъртта му.
Веднага го набирам и звъня
и сякаш чакам много дълго време.
„Косата ми – му казах, – побеля“,
а той се смя като дете – добре е.
***
За автора:
Кристина Ангелова Ясенова от град Неделино със „Смях и време“
Кристина Ясенова е родом от град Неделино. Двете неща, които най-много обича са
писането и преподаването. Понастоящем тя е докторант по англоезична литература в
Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Печелила е много конкурси за
поезия, разкази и есеистика, включително други академични постижения, като
„Студент на годината на Философско-историческия факултет – 2021“, национална
награда за поезия „Георги Черняков – 2024, „И ти си в мене родино – 2018“ и др.
Основните и интереси са свързани с литературата, философията и методиката на
преподаване.
