„Сълзи от капчук“ от Ваня Георгиева Велева

Специална награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Жираф търси творци“ 2024

Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“

Сълзи от капчук 

А онези летa, като прелетни птици отлитат.
Посребрени, житата им жадни в земята горчат.
Те омесват на спомена меката слънчева пита.
И по залък заделят за стари лози под сачак.

Онемели са дните им, росни поляни забраждат.
Ослепелите кладенци пазят сълзи от капчук.
А по нощи безлунни, по-черни дори и от сажди,
се отронват отгоре и идват понякога тук.

По крилете им дрипави ризи лежатза мъртвило.
По ръцете им рани от зими. И нож от другар
върху рамото, белег за обич, напомня ръждиво,
за беди, на които не можеш да туриш юлар.

А онези лета, като прелетни птици отлитат.
Но претоплят в душата усмивка на ябълков сок.
И изпиваш им менците, пълни с любов до насита.
И те топлят онези лета, като святата вяра на Бог.

***

За автора:

(на 60 г. от Ямбол)

Завършила педагогика в ПУ „П.Хилендарски“. Работила като учител, журналист, PR, водещ на публицистични предавания, предаване за култура „Калейдоскоп“, кореспондент за Нова и bTB. Актуална месторабота – старши експерт „Деловодство, архив и връзки с обществеността” в ТД на НАП- Бургас, Офис Ямбол.
Автор на кратки разкази, есета, поезия. Издадени 5 стихосбирки и две книги с разкази. Отличена с десетки национални награди за литература, а през 2022 година получи Почетен знак на община Ямбол за принос в културата.Член на Съюза на българските писатели /СБП/ от 2019 година.