Admin Giraffe CafeПочетна награда в категория „Есе“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023
Как да бъдем добри християни можем да разберем най-добре, като погледнем на своята вяра през очите, сърцето и душата на едно чисто дете. Когато се отнесем към Бога с детско сърце, бихме могли да открием нови измерения на връзката си с Него. Първото нещо, което забелязваме при децата, е тяхната безусловна вяра. За тях, нищо не е невъзможно за Бога. Те вярват, че може да преминат през всички препятствия, ако Го имат на своя страна. Подобно на това, ако и ние успеем да възприемем Бога със същата безусловна вяра както децата, няма да има нищо невъзможно за нас!
Второто, което много може да научим от децата, е способността им да бъдат благодарни и да се радват на малките неща в живота. Въпреки че те все още не разбират напълно света около тях, могат да изпитат тази първична благодарност за всичко, което получават. Може би сме забравили как, когато сме били малки деца каква неизмерима радост сме почувствали, когато сме получили от своите родители като подарък дълго желаната играчка, или дори когато са ни почерпили със захарно петле или сладолед. Когато сме благодарни на Бога за всяко благословение, дори и за малките или обикновените неща, откриваме радостта и благодатта, която донася Неговото присъствие в живота ни!
Третото, което може да научим от децата, е тяхната способност да проявяват любов и милосърдие безусловно. Децата не правят разлика между хората – те просто обичат и помагат без значение тяхната възраст, пол, раса или социален статус. Те не се замислят дали някой е достоен за любовта и вниманието им, те просто ги предлагат и раздават на другите. Ако и ние възрастните успеем да проявим любов към ближния си напълно безусловно, ще останем верни на Христовата заповед да „обичаме ближния си, така както себе си“ (Йоан 13:34). А ние възрастните с времето сме забравили това. Гледаме повече собствените си користни цели и интереси в живота и много малко време прекарваме в благодарност или помощ на ближния, просто ей така от сърце, а не защото искаме или очакваме нещо в замяна.
Светът на възрастните според нашето разбиране е стабилен и самодостатъчен, докато този на децата е повърхностен, с по-ниско ниво на развитие. Децата се нуждаят от грижи и постоянно образование, възрастните имат пълен набор от знания, необходими за живота и на теория не само трябва да се чувстват уверени, но и да бъдат щастливи. Но наистина ли е така? Каква е разликата между душата на детето и душата на възрастния? Защо нашият „стабилен” свят на възрастни става все по-жесток с годините, затваряйки се в себе си и отдалечавайки се от Бога? Самият Христос в Своето учение обръща специално внимание на децата, като говори не само за необходимостта от тяхното общуване с Него, но и поставя едно доста строго изискване: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като децата, няма да влезете в царството небесно!” ( Матей 18:3). Когато сме били деца, ние сме зависили от нашите родители за всяко нещо и сме имали нужда от тяхната помощ и насоки. Подобно на това, като вече възрастни християни ние сме зависими от нашия небесен Баща за всичко. Ние се нуждаем от Неговото учение, Неговото наставничество и Неговата защита. Когато приемаме своята зависимост от Бога и му се доверяваме напълно, откриваме, че Той е винаги там, готов да ни помогне и насочи!
Ако едно дете държи родителя си за ръка, тогава то практически не може да се страхува от нищо. По същия начин в нашия духовен живот ние също трябва да помним, че сме като деца. Ние също можем да държим Спасителя за ръка, не в буквалния смисъл, а в духовния – водени от опита на църковния живот, притежавайки всички тайнства, които ни укрепват и ни карат да чувстваме, че Господ е близо до нас, и няма от какво да се страхуваме. Децата имат и други черти, които е редно да присъстват и при всеки възрастен. Това е например жаждата за живот, способността за учене, желанието да променя, да подобрява – нещо, което е присъщо на всяко дете и е важно да се запази за всеки възрастен, който се стреми да следва пътя на спасението на душата си за вечността. Децата най-често ни радват с несъзнателното си или по-точно подсъзнателно проявление в нашия съвременен свят, което се отнася до основното им достойнство – искреността на сърцето. Въпреки че Господ в Евангелието говори за смирение, тук няма противоречие. Всъщност смирението е невъзможно без искрено сърце. Само ако вярваме искрено, тогава можем да бъдем и смирени.
Друга черта на децата, от които всеки възрастен трябва да се поучи – това, разбира се, е тяхната вяра. Вярата е пълна, вярата е безропотна и покорство без съмнение. Когато аз бях дете, бях много любопитна и винаги исках да науча повече за света около мен. Вярвах, че Бог е създал всичко и че Той се грижи за мен. Обичах да ходя на църква и да слушам историите от Библията. Чувствах се в безопасност и обичана в прегръдката на Бог. Моето семейство винаги са били православни християни и са ме учили на нещата, които пише в Библията. Първата ми библия ми беше подарена от баща ми, когато бях на 10 години. Помня колко красива и разноцветна беше, с невероятни картинки в нея. Това беше и първият ми досег с Великото писание. С голям интерес попивах нещата, писани там и сърцето ми се радваше да се докосна до толкова важни за моето духовно израстване неща.
Оттогава съм се придържала към вярата си в Бог. Той ми е дал толкова много в живота ми. Помагал ми е и ме е утешавал в тежки и трудни моменти, давал ми е надежда. Вярвам, че Бог е най-добрият приятел, който може да има човек. Аз вярвам, че Той винаги е там за мен, когато имам нужда от Него. Той ме обича безусловно и никога няма да ме изостави. Да бъдеш християнин, както когато си бил дете, според мен означава да имаш безусловна вяра, да си благодарен и радостен за всичко, да проявяваш любов и милосърдие без ограничения и да се доверяваш напълно на Бога. Когато приемем тези качества и ги възприемем като наш образ и подобие, можем да изживеем истинското християнство в сърцето си, пълно с вяра, радост и любов. Можем да бъдем светлина и пример за другите хора, като живеем според словата на Исус: „Така нека свети вашата светлина пред хората, за да видят вашите добри дела и да прославят Отца ви, Който е на небесата!“ (Матей 5:16).
Вярата и отношението ни към Бога са от решаващо значение. Когато сме откровени пред Него и Му се доверяваме напълно, Той ни води и подкрепя в нашия живот. Той е източникът на мъдрост и ръководство, който ни помага да правим правилни решения и да се движим по Неговия път. Освен връзката ни с Бога, както християни, трябва също да се отнасяме с любов, търпение и смирение към онези около нас. Исус ни заповядва да обичаме ближните си като себе си и да проявяваме готовност да им помагаме и подкрепяме. Това означава да бъдем съобразителни и отзивчиви към нуждите на другите и да бъдем готови да им простим и да ги приемаме такива, каквито са. Нашата цел трябва да бъде да служим на другите с любов и да изграждаме позитивни взаимоотношения. За да продължим по този път на духовност, също е важно да работим върху личния си растеж. Това може да включва четене и изучаване на Библията, молитва и време, изразходено в близост до Бога. Освен това бихме могли да търсим подкрепа от църквата и обществото на християните, където можем да се учим от другите и да развиваме нашата духовна жизненост. Но важно е да помним, че никой не е безгрешен, освен децата. С вяра, упоритост и Божията помощ можем да продължим да се развиваме и да се стремим към съвършенство. Бог ни обича и приема такива, каквито сме, и ни възнаграждава за нашите усилия да живеем според Неговата воля. За Него ние винаги ще бъдем Неговите деца, затова и трябва да се стремим да запазим чистите си сърца и детската си обич към Него! Защото, както пише в (Матей 19:14) „Оставете децата и не пречете им да дойдат при Мен.“
***
За автора: