Трета награда в категория „Есе“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023
„Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като малко дете, няма да влезе в него”
Лука 18:16
Всеки възрастен иска да бъде дете поне за малко, без да знае, че в него то е дълбоко скрито и продължава да живее. Умилява ни детската невинност, чистота, спонтанност и доброта. Децата стават от сън с усмивка, протягат ръце, за да приветстват новия ден. Те не се интересуват какво е бъдещето им, не го приемат като заплаха и несигурност. За тях е без значение миналото- какви са били на месец и половина и как трудно е пробило първото зъбче. За тях е важен настоящият момент- тук и сега и само това има значение. Те, без да осъзнават знаят формулата за щастлив живот – да бъдеш щастлив и благодарен в настоящия момент и само това да е важно. Не измъчват съзнанието си с хиляди въпроси, не пълнят главите си с негативни убеждения, а просто са радостни, че са нахранени, обгрижвани, а другите обстоятелства просто нямат значение.
Ние, възрастните бихме искали да постигнем това съвършенство, но сме толкова обременени, че блокираме естествения достъп на детето в нас и затова често сме тъжни, потиснати и депресирани. Държим се така, все едно сме господари на вселената с усещане, че сме безсмъртни.
Когато гушнем бебе в ръцете си, започваме да вибрираме на неговата честота, пречистваме се и се сливаме с хармонията, поне за малко. Жалко, че после сме си пак същите. Ако приемем, че царството Божие е свят на щастие и покой, то в Него можем да влезем с вибрацията на детето. Ако успокоим съзнанието си и изпитваме само любов и благодарност, ние вече можем да получим достъп до Него. Бог обича всички хора, но децата получават по-специално отношение-те са наши учители. Тяхната спонтанност се противопоставя на нашето лицемерие, чистотата им на корестолюбието ни и ако внимателно ги наблюдаваме, можем да получим тази мъдрост. Те обичат така, както определя любовта апостол Павел: ”Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истината, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява…”
Децата просто обичат, не заради, а въпреки. Не поставят условия – ще те обичам ако…, а просто безрезервно обичат и приемат мама, защото е мама, татко, защото е татко, баба, защото е баба… Възрастните им помагат да пораснат, а те им помагат да останат деца, за да са по-близо до себе си, за да са щастливи и добри. Уроците, които можем да научим от нашите деца са: Когато обичаш някого ,трябва да го гушнеш /прегръдката е най-бързият антидепресант/. Когато обичаш някого, няма нещо, което не можеш да простиш/дори да им сме се скарали или наказали, след час те вече са забравили/ Когато обичаш някого, строиш замъци с него или си споделяте истории с хубав край. Защото хората , с които се обичате, споделяте мечтите си и заедно ще построите много по-голям замък, отколкото, ако всеки строи своя замък отделно. Усещането за принадлежност и заедност укрепва любовта. Когато обичаш някого истински, това е завинаги, затова детските приятелства са толкова специални.
Децата идват не от нищото, а от Бога. Като ги обичаме, ние проявяваме любов към висшата сила. Според Карл Сандбърг “Бебето е мнението на Богa, че светът трябва да продължи”. Докато опитваме да научим децата на всичко за живота, те ни учат какво всъщност е той.
Да бъдеш като дете, означава да останеш любопитен и любознателен за света и хората, да бъдеш безпричинно щастлив, да се приемаш на сто процента, да си проявление на истинската си същност, без маска и грим.
***
За автора:
От град град Ямбол.