Почетна награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023
Вятърът шептеше ми онези думи…
как сега далечно ми е всичко,
преди усещах ги в сърцето си, биещи редом с блуждаещите детски мисли.
Но, не е ли това едно далечно ехо? Избледняват като залязващата светлина, вземаща у себе си магическите цветове оцветяващи, разкрасяващи онези болезнени истини.
Да, заслушвам се отново – къде е онзи полъхващ, магичен трепет, биеш в сърцето като златна камбана?
Остана единствено онзи отблясък, запомнящ приказните образи, така истинни, чисти, единствена песъчинка, измита от морските вълни.
Не ще забравя…
***
За автора:
13 години, от гр. София. Смила пише стихотворения и истории от съвсем малка. През тази година е отличена в литературния конкурс на БНР „Искри“.