Admin Giraffe CafeПочетна награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023
Стар съм. Стар съм аз…
Като старата къща,
поела цялата тъга
на есенните дъждове,
зноя на слънцето,
гласовете на първото щастие,
плача на прелетните птици,
които няма да се върнат, няма…
Не и този път.
Пътувам бавно днес
сред сънените спомени
из крайните квартали на града.
На лента пред очите ми
минава времето.
Едно момиче, слънчеви коси
и снежнобяла кожа на лунички…
Две люлки, натежали от любов…
Следобедът в реката…
Отломки от изминалите дни
търкалят се в краката ми
като изтръгнати от ветровете снопи слама,
бездомници от минали животи…
Стар съм.
Сам съм, така сам…
Няма
вече никого-
само споменът- мил и жесток
вечен брат
по пътя на сълзите.
Отдавна
мама е другаде.
Тя самата е вече дете-
Там, оттатък, в страната на светлото щастие
и вечността.
Няма я-
да ме целуне по челото
с дъхави устни
сутрин:
Ставай! Ще закъснееш!
После звънец.
Шумът на живота
в двора.
И безумството да си млад,
да си в лъчите, в неправилните тела
на катерушките,
в морските миди, които
садистично разчупваш на две…
Стар съм. Стар. Твърде стар.
Онзи двор с катерушките
стана на някаква сграда
с офиси.
Със стени, непознати, непонятни за мен.
Сви се споменът
на прашинка.
Порони се- като пепел
от стара лула.
Миналото
потъна в земята.
Гледа ме
от дупките в тротоара,
бучи
там нейде в шахтите- нетърпеливо
като млада жена.
Вика ме- да отида при него.
Тази сутрин
падна слана.
Залюляха се с въздуха
гласове, от някога…
Едно момче с тяло от облаци
притича отпред
и се скри зад дърветата в Градската.
Погледна ме
със познати очи,
с мойте млади очи:
Идвай! Ще закъснееш!
В краката ми паднаха
две жълти листа- писмата на Бога.
***
За автора:
На 12 години от гр.София. Учи в 107-мо ОУ „Хан Крум“ като тази учебна година е в 7-ми клас.
Основните й интереси са свързани с литература, изобразително изкуство, пеене.
Носител е на първа награда за 2021-ва година от конкурса за рисунка на тема „Учителю, благодаря!“ организиран РУО гр. София и Столична община.