Първа награда в категория „Разказ“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023
- Разкажи ми приказка за лека нощ - каза татко. - Добре, но ще е кратка. Ей толкова, като една мъничка мравка, чу ли? – преговаряше Скъпи мой. - Да, Скъпи мой -съгласи се татко. - Добре. В една страна хората все се караха. Всички бяха вечно ядосани и все си викаха. Изведнъж настъпи тишина, а малко след това избухна война. Или поне така я наричаха, защото хората взимаха пушки и се стреляха един друг. Но на всяко място, което беше докоснато от куршум, вместо рана, растеше цвете или още по-странно, растеше цяло дърво. Не вярваш ли? Един човек например го улучиха в ръката. И познай, вместо ръка му порасна клон, целия отрупан с ябълки. И както се разбира той стана специалист и главен производител на ябълков оцет и ябълков пай. Друг, който все стреляше и бягаше, сега беше принуден да не мърда от мястото си, защото наместо крака му поникнаха орехови корени. А онзи дето най-силно викаше, сега само като си отвори устата и оттам се подаваха горски цветя, дето пчелите най-обичаха да посещават. Две приятелки - Ани и Петя бяха попаднали на грешното място и едната беше нашарена по цялото тяло с маргаритки , а другата се сдоби с огромна слънчогледова шапка на главата си. Ани все бягаше, в една посока от влюбените младежи, които настървено късаха листенцата й, за да разберат дали са обичани или не, а Петя в другата, защото досадните свраки не спираха да и чукат на главата. Имаше и такива, които бяха принудени да стоят по цял ден във някой водоем, и да се разправят с гръмогласен жабешки хор, защото по гърбовете им изникваха водни лилии. А късметлиите с еделвайси вместо коса, бързо хукваха към висотите на града. Сигурно се чудиш, какво се случи с техните врагове. Ще ти кажа: всеки, който натискаше спусъка: вместо БУМ, чуваше по едно кратко БАУ или МЯУ и от оръдието се излюпваше животинче. Всички те обаче излъчваха специална миризма, която веднага караше новия собственик да го гушне, да се грижи за него и да го обича. Г-н Андонов получи френски булдог, това добре, но какво да каже г-жа Евдокия от втори блок, която се сдоби със цяло стадо жирафи, които се подаваха от всеки възможен прозорец, пролука, тръба или дупка на дома й. Още по лошото беше, че скоро се принуди да се премести, тъй като съседът от горния етаж вече отглеждаше три сестри хиени, които все посягаха към стърчащите жирафски глави. Но най-голям късмет извади президента. На него се случи удоволствието усърдно да се грижи за бременната слоница Лала, докато на жена му се падна да се радва на семейство крокодили. За щастие с много грижи, любов и пет гумени патета никой не пострада. Скоро всички забравиха за войната, а и никой нямаше време и сили, защото бяха твърде заети да се грижат, за кой каквото си има. Е да, не беше мирно, още по-малко тихо, но само да можеше да видиш, колко весело беше. Край. -Това наистина е чудесна история, Скъпи мой! - А защо не може и при нас така да стане, татко? - Може би просто защото има хора, които са забравили какво е да се грижиш за някого или да се грижат за теб. - Както когато мама ни готвеше супа ли, тате? - Да, Скъпи мой! Скъпи мой затваря очи и през прозявка каза: Тогава трябва да се намери тая майка, дето да ги извика всички, че вечерята изстина и колко време ще ги чака, и да се прибират. *** На следващият ден Скъпи мой с усилие събра осемнайсет изгнили ябълки и с още по-голямо усилие ги метна под вратите и през прозорците на съседите. Ето, заповядайте! От ръката на татко са, а скоро ще правим и ябълков оцет. Трима военни насочиха оръжията си и тръгнаха към Скъпи мой. Той влезе бежешком вкъщи: -Тяхната майка сигурно няма манджа за викане. Остава ни да подарим на президента слон. – каза Скъпи мой и хвръкна към клоните на баща си.
***
За автора:
Дайяна Евгениева Димитрова по образование и професия актриса. Завършила НАТФИЗ Кръстъо Сарафов, специалност Актъорско майсторство за куклен театър. Към настоящия момент участва в театрални постановки в София и се занимава с озвучаване на филми и сериали.