„Големани и дребосък“ от Пламен Маринов

Почетна награда в категория „Разказ“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023

Това е история за три особи, които неочаквано преминали от Тук към Там, а после… Не я знаете, така ли? Тогава „слушайте“…

Та същите трима, напуснали заедно земния свят и пристигнали на едно място, пълно със светлик. Оглеждали се нашир и надлъж – което там било едно и също – докато забелязали една по-блестяща част. И като се взрели хубаво, видели, че прилича на врата. Но била съвсем малка, като врата на детска къщичка. И се чудели как да я преминат. Заговорил първият:

  • Видно е, че тази нищожна врата трябва да порасне, за да преминем оттатък. 
  • Съгласен съм, достопочтени. – казал и вторият. – А и кой би допуснал онази противна възможност – да се смалим?

Сега се обадил и третият, който тихо казал:

  • Аз мисля, че тук всичко е възможно…
  • „Аз мисля…“, а с изказването си, доказвате точно обратното – прекъснал го първият. – Като известен теолог твърдя, че на вратата трябва да се заповяда. И ако тя не ни се покори, тогава ще узнаем едно – тук има по-силна воля, така че никой не трябва повече да опитва! – и като казал това, се обърнал към вратата и с повелителен глас й наредил да ги пусне оттатък.

Но нищо не се случило. Опитал и вторият, но с различни думи, като мислел че ще има по-добър успех, ала пак не се изменило нищо. А първият се ядосал на другия, че е опитал да се справи по-добре от него и забравяйки за собствените си препоръки, продължил да спори с вратата:

  • А нима не знаеш, кой стои пред тебе? Та ние сме изтъкнати учени, макар и третият от нас да е съвсем зелен, но мисля че заради нас…, и той ще влезе с нас.

Вратата през погледа на първия сякаш се смалила, но всъщност само третият забелязал, че тя си останала същата, а само първият е пораснал повече. Вторият като забелязал случилото се, решил и той да говори похвално за себе си, и пораснал дори повече от първия. Двамата започнали да се надпреварват, като не обръщали внимание, че вратата все така си оставала малка, а само те ставали по-големи.

Така височината на третия до другите двама станала съвсем нищожна. Затова първият му подвикнал:

  • Видя ли, „дечко“, че и тук си пролича кой е по-голям от нас.

Третият останал сам пред вратата и за първи път й проговорил:

А какви ли заслуги мога да изтъкна аз? Защото ако не бе помощта на Господаря, който правеше „пътеки“ по които да ходя, ако не ме изваждаше от ямите в които сам падах, то като се замисля, какво ли тогаз ще е заслужено от мен? Хм…Може би само моето вироглавство… Дааа! Та аз само пречех… Ако бях слушал повече Господаря, щях да съм честит, ала не – слушах всеки друг. Ех, не съм достоен да премина през тебе, и затова си толкова малка. Тогава трябва да си тръгна… но накъде…?

В същия момент обаче му се сторило, че вратата сякаш е станала по-голяма, но от опита със своите другари знаел, че е заради друго. И по същото време като от гръм проехтял гласа на първия:

  • Малкияяя…, ти съвсем се изгуби бре, пък гледай ний къде сме!

Тъй се похвалил и вторият. Те сега оживено приказвали за миналите си успехи, като били сигурни, че тук ще им се запишат и нови. Освен това, много им харесвало да стават по-големи, а на това ново място то се случвало и по-бързо.

А третият не отвърнал, защото знаел, че прилича на дребосък, стоящ до големани, и едва ли ще го чуят. Затова казал, ала сякаш на себе си:

  • Ех, вие сте големи. Навярно за вас е приготвен голям и славен свят, а за мене някой малък. Но и тъй да е, аз пак ще съм доволен…

И като казал това, вратата сякаш израснала два пъти повече от неговия бой, а и третият забелязал, че тя е вече отворена. Загледал се пак към своите другари, помахал им с ръка, но те не го забелязали и той пак погледнал към портата, и й казал: 

  • Толкова съм малък и без заслуги…за мене ли така стоиш?

Тогава вратата започнала да нараства толкова бързо, че той едва виждал краищата й…и накрая изчезнала. Но третият знаел, че тя е съвсем същата, а само той се е смалил.

Мат: 18:3-4 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

***

За автора:

Роден в гр. Оряхово, на 48 г., семеен, с местоживеене в гр. Шумен.
Работил 15 години в социалната сфера, а от 7 години е управител на семейна фирма за здравословно мюсли /Златно мюсли/. Пише от детските си години, но едва през 2019 г. решава да участва в конкурс на „Емпирей“ за християнски роман – награден с второ място за романа „Яспис“.  Тази година издава детска книжка „Хобо“ – издателство Верен.