„Като дете“ от Нели Кръстева

Почетна награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023

Почуках на вратата и ми отвориха.

Родих се във седмия месец, на седмия ден, 

Не плаках, защото животът не плаче,

но небето заплака…

Бях малка, уплашена, като дете

Изминаха залези, изгреви, зими и пролети, и бури, 

най-вече бури – и отново почуках.

Не плачех, защото във бурята ражда се силата.

И ми отвориха, но аз пак не влязох, 

защото животът ме искаше млада.

И падах, и ставах, умирах понякога.

Усещах любов и предателства,

Аз самата родих.

Дали детето ми чука на портата – не съм сигурна,

Но аз растях. И се изправях. Сама.

И наранявах, грешах непрекъснато. Прости ми!

Усещах се като загубена – малко дете.

Понякога дори се предавах, но само понякога, 

Защото детето ми беше още дете.

Сега чукам отново – побеляла и никак безгрешна

на всяка врата, на всеки олтар,

помъдряла съм някак и просто усещам –

ще ми отворят само когато пак съм като дете.

***

За автора:

От Асеновград, учител