Почетна награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023
Почуках на вратата и ми отвориха.
Родих се във седмия месец, на седмия ден,
Не плаках, защото животът не плаче,
но небето заплака…
Бях малка, уплашена, като дете
Изминаха залези, изгреви, зими и пролети, и бури,
най-вече бури – и отново почуках.
Не плачех, защото във бурята ражда се силата.
И ми отвориха, но аз пак не влязох,
защото животът ме искаше млада.
И падах, и ставах, умирах понякога.
Усещах любов и предателства,
Аз самата родих.
Дали детето ми чука на портата – не съм сигурна,
Но аз растях. И се изправях. Сама.
И наранявах, грешах непрекъснато. Прости ми!
Усещах се като загубена – малко дете.
Понякога дори се предавах, но само понякога,
Защото детето ми беше още дете.
Сега чукам отново – побеляла и никак безгрешна
на всяка врата, на всеки олтар,
помъдряла съм някак и просто усещам –
ще ми отворят само когато пак съм като дете.
***
За автора:
От Асеновград, учител