„Като дете“ от Лияна Димитрова

Почетна награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023

Знам мечтите са подарък 

Малък, но пък тъй необходим

Смелост да повярвам с пламък

С вяра да премествам планини

Открих подаръка оставен

На прага на моето сърце

“Здравей!” подхвърлих му с наслада

“Добре дошъл си ти за мен.”

И вкарах аз мечтите в дома си

Опаковката разгърнах с любов

“Благодаря, че ще ги пазиш.”

(Бе написал някой на картон)

Но в миг преди капака да отворя

Си спомних някога преди

някой бе ми казал: “Дете внимавай, 

от мечтите може да боли.”

И така отказах се: “Капакът нека да стои!”; “Аз знам, че за мечтите ще е по-добре да бъдат скрити.”

Оправдах се аз в свойте си очи

Пораснах – станах малко по-висока

Спестявах все за черни дни

Но времето не чака

кашона все така си там стои

Човека бързо остарява, 

щом забрави своите мечти

И времето минава в питане “Дали?”

И така живях си стара

А пък бях едва на двадесет и три

Последно мислех аз за някакви си там 

Забравени отдавна прашасали мечти

Как искам да ми беше казал Някой 

“Поне капака отмахни!”; “За миг хвърли им поглед”; “Спомни си, те на теб са поверени, откакто бе на три!”

“Човек не знае да живее, щом от болка се бои.” – застинах аз на място, защото моето сърце тъй смело един ден ми заяви! 

“Че на мен си ми е супер!” – отвърнах му и превъртях очи; а то ми се усмихна мило и прошепна “Кого в момента лъжеш ти?”

Очаквах някой да ме дърпа, да се бори с мен, на страхът ми някой да противостои, а вместо това усетих: 

“Нищо никога не те е спирало от твоите мечти”

В ужас аз се разтреперих

Покаях се, детето в мен поиска да твори

В този миг не помня аз ли плаках

Или навън започна да вали

И тъй, историята натам е вече ясна: 

Намерих и кашона, и спомних си уви, че за да ходиш през живота, трябва вяра, а не – купища с пари.

Човеко, днес ти пиша с радостните новини: копней с вяра за нещата, тя премества планини, стъпвай смело, не отлагай, това е важно – запомни! 

И ставай всеки ден като децата, дори да падаш, така поне се учиш да вървиш! 

Понеже мисля, сме си близки, добавям в послеслов: живота овкусявай всеки ден със мъничко Любов

***

За автора:

На 23 години, родена в град Бургас, но  живее в София. Учи Връзки с обществеността.