„Лабиринтът на детската учителка“ от Диана Владимирова

Почетна награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023

Първа част – Сънищата на детската учителка

Нарисувах контурите на България

с маркер върху дъската,

нарисувах революционните комитети

като точки вътре.

Исках да обясня какво е

централен революционен комитет.

Точките приличаха на капки.

Колко далеч бяхме

от разбирането на революцията.

И колко близко до удобния,

защитен наш свят.

Изведнъж Поли

с цялото проникновение на света

извика:

– Диди, това прилича на диня!

Втора част – Съботата на детската учителката

Времето, окачено на закачалка в гардероба,

спи в очакване на понеделника.

Събуждам се със спомен за подаръчна торбичка,

изрисувана като със семки от диня.

Кой познава езика на вещите,

сочността на дните… Съботата е динята.

И всички прелетели край мен листа от тетрадка,

сгънати на самолетчета, 

плавно кръжат там някъде.

Рисунки на сълзите, рисунки на радостта,

станали шарки от моята домашна пижама.

Трета част – История на лятото на детската учителка

Тя е много малка история –

не за годежи и сватби –

за варене на супа.

Толкова малка – 

лепенка на детско краче.

Прозорче, което да измиеш,

докато си пиеш кафето.

Дворче с гледка към себе си.

Следобеди, четящи „Алиса“

и „Приказки по телефона“.

Живот, който си цапа чорапите

и плаче с лице на дете,

кутийка лепенки за детско сърце.

Учителка, която се чуди

как да скочи обратно в книгите,

от които е дошла.

Четвърта част – Изгубването и намирането на детската учителка

Един от красивите лабиринти,

от красивите човешки светове –

да повтаряш безкрай

живота на майката от детството;

прахът да не затрупва

рисунките на рози, картичките

за най-добрата учителка,

за най-добрата майка,

да не навява мисли за следващите най-добри

в живота на художника.

Най-добрата учителка е онази,

която вярва, че е единствена.

Обградена с творци, с очи, раждащи света,

в лабиринт от цветни моливи,

маси, изцапани с водни бои,

майка на невинни,

способна (или пък не) да поправи грешките.

Или, въртейки се в лабиринта,

да осъзнае безгрешността на света,

като стане дете.

***

За автора:

Диана Владимирова (Диана Янкулова) е родена в гр. София.
Завършила е „Рехабилитация“ и е учила „Молекулярна биология“ в СУ „Св. Климент
Охридски”. Майка е на две деца. Пише и превежда поезия. Нейни стихове са публикувани в сп. „Везни” , в алманах
„Околчица”, в списание „Бумеранг” „Пламък“. Автор на 5 стихосбирки.
Един от основателите и заместник-главен редактор на е-списание “Литературен свят”
(брой 1-22). От 2020 г. учи „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски”.