Почетна награда в категория „Поезия“ на Литературен конкурс „Като дете“ 2023
Първа част – Сънищата на детската учителка
Нарисувах контурите на България
с маркер върху дъската,
нарисувах революционните комитети
като точки вътре.
Исках да обясня какво е
централен революционен комитет.
Точките приличаха на капки.
Колко далеч бяхме
от разбирането на революцията.
И колко близко до удобния,
защитен наш свят.
Изведнъж Поли
с цялото проникновение на света
извика:
– Диди, това прилича на диня!
Втора част – Съботата на детската учителката
Времето, окачено на закачалка в гардероба,
спи в очакване на понеделника.
Събуждам се със спомен за подаръчна торбичка,
изрисувана като със семки от диня.
Кой познава езика на вещите,
сочността на дните… Съботата е динята.
И всички прелетели край мен листа от тетрадка,
сгънати на самолетчета,
плавно кръжат там някъде.
Рисунки на сълзите, рисунки на радостта,
станали шарки от моята домашна пижама.
Трета част – История на лятото на детската учителка
Тя е много малка история –
не за годежи и сватби –
за варене на супа.
Толкова малка –
лепенка на детско краче.
Прозорче, което да измиеш,
докато си пиеш кафето.
Дворче с гледка към себе си.
Следобеди, четящи „Алиса“
и „Приказки по телефона“.
Живот, който си цапа чорапите
и плаче с лице на дете,
кутийка лепенки за детско сърце.
Учителка, която се чуди
как да скочи обратно в книгите,
от които е дошла.
Четвърта част – Изгубването и намирането на детската учителка
Един от красивите лабиринти,
от красивите човешки светове –
да повтаряш безкрай
живота на майката от детството;
прахът да не затрупва
рисунките на рози, картичките
за най-добрата учителка,
за най-добрата майка,
да не навява мисли за следващите най-добри
в живота на художника.
Най-добрата учителка е онази,
която вярва, че е единствена.
Обградена с творци, с очи, раждащи света,
в лабиринт от цветни моливи,
маси, изцапани с водни бои,
майка на невинни,
способна (или пък не) да поправи грешките.
Или, въртейки се в лабиринта,
да осъзнае безгрешността на света,
като стане дете.
***
За автора:
Диана Владимирова (Диана Янкулова) е родена в гр. София.
Завършила е „Рехабилитация“ и е учила „Молекулярна биология“ в СУ „Св. Климент
Охридски”. Майка е на две деца. Пише и превежда поезия. Нейни стихове са публикувани в сп. „Везни” , в алманах
„Околчица”, в списание „Бумеранг” „Пламък“. Автор на 5 стихосбирки.
Един от основателите и заместник-главен редактор на е-списание “Литературен свят”
(брой 1-22). От 2020 г. учи „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски”.